Пейо Яворов Мессалина Месалина

Красимир Георгиев
„МЕСАЛИНА” („МЕССАЛИНА”)
Пейо Тотев Крачолов Яворов (1878-1914 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Терджиман Кырымлы


Пейо Яворов
МЕСАЛИНА

Нощта се вие, прелестница властна,
върху гигантските плещи на Рим,
прегърнала го знойно сладострастна,
като любовница мъжа любим.
Премрежени са небесата сини,
лети звезда отронена в захлас,
благоухаят дремнали градини,
задъхан глъхне сребротъмен час.

Извърнала мъчително десница
навън, към оживелите тела
на статуите – младата царица,
сама в леглото си, ридай: „Ела...

Ела, подобие на Херкулеса,
аз чакам в шеметния водовърт
на страстите: ръцете ти къде са
прегръдка болносладостна до смърт!
Вземи я, прелъстителната хапка,
копнее плът за челюстта на лъв;
изпий я – усладителната капка
на бликнала в притома кръв.

Ела... Бъди подобен на Париса:
съдбата ненапразно твоя лик
тъй явственен в душата ми изписа,
да буди на безумието вик.
Аз искам, жадна като сред пустиня,
припаднала на каменни гърди,
да прося ласка: влюбена робиня –
отвъд света ме отведи.

Ела... Вести се равен на Орфея:
с молитвен шепот в здрачна самота,
от ревност и възторг да онемея
пред светостта на твоята мечта.
На стръвен жад безсънната ехидна
заспала би тогаз и нежен срам,
незаглушена роза в плът безстидна,
ще цъфне с ароматен плам...“

И в пламенно безумие десница
извърнала към голите тела
на статуите – алчната царица,
сама в легло, ридаеше: Ела!


Пейо Яворов
МЕССАЛИНА (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)

Тьма, знойная прелестница, всевластно
гнетёт и нежит вечный город Рим,
слепой в её объятьях сладострастных,
всевластием безудержным морим.

Небес роскошных дробное смятенье,
летит звезда, упавшая в страстях;
сады благоухают в сне цветенья,
и стражники вигилий не вестят.

Опальная едва императрица
одна в саду неутолимо бдит –
маня оживших статуй вереницу
рыдает, одинокая: „Приди...

Приди... яви величье Геркулеса:
швырни меня в коловорот страстей,
в обьятьях мукой сладострастья тесных
дай испытать мгновения смертей.
Пронзай меня дыханием и сталью
так, словно плоть мою терзают львы;
сожрав меня, стеки в меня до капли,
две жажды утолив.

Приди... яви гармонию Париса:
как воплощенье чистой красоты –
недаром же то виделся, то снился
в иных – некрасах – вожделенный ты –
своей покорно алчущей рабыне:
подай причастья к совершенству мне,
цели, пока насытясь не остынет
живая бездна жарких недр.

Приди... яви возвышенность Орфея:
сведи напевом плотские мосты –
паду, в восторге ревностном немея,
пред святостью достигнутой мечты.
Опала роза равно не остыла –
жива ещё всепамятным огнём,
омолодится в опытном бесстыдстве,
бутоном свежим полыхнёт...”

Опальная едва императрица
одна в саду неутолимо бдит –
маня оживших статуй вереницу
рыдает, одинокая: Приди...